Как да се борим с молците при тиквените култури?

Леглата на тиквените култури след обирането на урожая се окопават, бучките се разбиват. През септември се правят  гнезда, копаят се недълбоки ямки (до 0,5-и), като се напълват със слама и тор. На тези места молеца зимува. А когато започне, поръсването на леглата с тор, вредителите загиват от хладината. Около оранжерията или парника се правят недълбоки бразди, запълват се пясък и се полива с керосин. В краищата на леглата може да се положи кърпа навлажнена с керосин.

През май-юни разредете лехите и междуредието на дълбочина 10-12см. Може да пробвате да уловите молците с помощта на капани, там, където е ходът, напълнете банка с вода така, че гърлото й да бъде на ниво на земята или даже по-ниско. Попадащите през нощта насекоми се събират вътре и умират. Може да се приготви примамки с отрова. Затова мек хляб леко се омачква, прави се на топче колкото орех и в неговата среда се поставя отрова. Примамките също може да се опресняват на 2-3 дни непосредствено до посева или в междуредието след повяването на разсада, посят в почвата на дълбочина 2-3 см.

Ако опита с борба с молците при тиквените култури чрез помощта на примамка не е успешен, то вземете бутилка от шампанско, заровете я в земята под ъгъл 45º и добавете 1 супена лъжица мед или не много бира. Гърлото на бутилката е длъжно да бъде на нивото на почвата или даже по-ниско. Имайте предвид, че ежедневно в такъв капан попадат по няколко насекоми и да излязат оттам те не могат. След седмица бутилката се сменя и се заменя с нова. Един път попаднали вътре насекомите умират.

С вредителите може да се борите и с химични средства. На пазара има специални средства против молци.  Гранули против молци разфасовани по 30 г., опаковката е разчетена за обработка на 10-20м².  В състава на гранулите влизат хранителни добавки, привличащи молците и вещество, което ги  унищожава (ефекта се появява след 2-3 дни).

За защита на картофите, доматите и зелето от молци се използва „Медведтокс-У“ (300 г. на 1 обработка) внесени в браздите на дълбочина 3-4 см по периметъра или между лехите, с последващо прекопаване на земята и поливане с вода по разчет 10 л/м²  след засаждане на грудките или разсада.

Голите охлюви повреждат плода на зелената тиква до голяма степен, те допринасят вреда предимно на младите растения и разсади. Тези охлюви са голи без раковини, с меко тяло сиво-кафяв цвят. Лазейки те оставят след себе си следи от слуз. Голите охлюви се хранят по здрач, а през дневните часове те се крият на прохладно място, в плевелите, под почвени бучки, листа, камъни и в други уединени места. Особено много голи охлюви има през влажните дни от годината и на участъци, където има много подрастващи свежи растения. На листата и плодовете те оставят крупни дири, понякога ги изяждат напълно. Това е бавен, но много опасен вредител.

Мерки и борба

Дълбокото прекопаване на почвата през есента и щателното почистване на растенията ще доведе до видим резултат. Своевременното унищожаване на плевелите и растителните остатъци, разреждане на културите, косене на тревата около участъците е чудесен прийом за борба с този вредител.

Засяване на диня

Грундът за засяване се избира така, че да бъде рохка, не степана почва, като в нея може да се добави 1 супена лъжица супер фосфат, 1 чаена лъжичка калиев сулфат. На сбитата почва може да се добави торф.  Разсадът може да е с дължина 3-4мм от семена засети в саксии по 2 семки на дълбочина 1,5 см, покрити с фолио и поставени на топло място. Температура при отглеждане на разсада трябва да бъде 18-19 градуса и не повече от 27 градуса. Поливайте разсада умерено, не допускайте изсъхване на стеблата. Затова почвата около растенията се насипва в конус. Прекомерната влага води до гниене на корена. Затова поливането се извършва два пъти. Желателно е да се поставя органична тор: с полени (1:10) или птичи тор (1:15). Към разтвора може да се добави супер фосфат 1 супена лъжица на 10л вода. На едно растение разходът ще е 0,1л от разтвора. Необходимо е да се следи, разтвора да не попадне върху листата и стеблата на растението. Второто подхранване става след разсаждане на разсада в почва с минерални съставки.

Когато в разсада се появят 4-6 настоящи листа, те се пресаждат в почвата. Почвата трябва да бъде топла до 12-15 градуса. След засяването задължително закрийте с полиетилен, а него можете да свалите, когато настъпи устойчиво топло време. По време на целия период на вегетация на динята не поливайте, а в периода на съзряване трябва над динята да се направи покрив от фолио, това ще помогне плодът да израсне сладък. След появяването на първия завръз при недостатъчна топлина прищипете плодният камшик на третия цвят след плода. Това ще ускори съзряването почти 2 седмици преди това, като размера на плода ще бъде голям. Плодовете се считат са узрели, когато върхът на камшика изсъхне.

Разсадът се засява в един ред на разстояние 60 см един от друг. Растенията с корени в земята се засяват на 2/3 височина, за да може коренната шийка да не е в контакт с почвата, а стеблата да не се намокрят при поливане и да не загниват. До образоването на завръза се поддържа температура 25-26 градуса. Първо се появяват женските цветове, а след седмица мъжките. Но, по-добре да се направи изкуствено опрашване. Първият завръз предимно се появява на 10 юли (при посаждане на разсада на 5-10 юни). Когато завръза израсте до размер на голям орех, на него се поставя мрежичка. На всяко растение се оставя по 1-2 филиза. След образуване на трети завръз всеки филиз се прищипва. Понякога страничните издънки се прищипват над 3-4 листа и се оставя на растението 3-4 филиза с 2-3 завръза. Подхранващата тор може да е в съотношение (1:10) с добавяне на калиев сулфат (1 супена лъжица на 10 л вода).

Описаният начин за отглеждане на дини при подбор на ранни сортове ще позволи на овощарите успешно да отгледат този плод в умерен климат. Пробвайте –  вложеният труд си заслужава.

Хортензията се размножава лесно

Хортензията не се размножава трудно и стеблените резници, могат да се засадят направо, както в откритата почва, така и в хладен парник. Като стеблените резници започват да се развиват добре, след като израстнат зелени стъбла от здравото, незаразено от болести растение. Резниците на хортензията се оформят в края на май, до средата на юли. През май-юни при заготовка на резниците може да се използва цялото стебло, което през това време е покрито до върха с листа и интензивно расте, а в края на лятото и началото на есента – само върхарите се ползват и то не овдървесени 2/3 стебла. Стеблата с листата са остри и с нож се разрязват на резници, като на всеки от тях трябва да има най-малко две пъпки. Ниският срез трябва да се намира непосредствено под пъпките, а високият на 5-10 мм високо над пъпките. След това ниските листа се изрязват, а  горните листа се съкращават наполовина по дължина. Нарязването на резниците е, най-добре да стане на сенчесто място, както и тяхното засяване, за да не се предизвика изсушаване. Лехите за засаждане на резниците предварително се подготвят, като почвата под тях трябва да бъде рохка, питателна и достатъчно влажна. Повърхността на леглата се изравняват, а отгоре се посипва слой от пясък 1,5-2см, който ще ги защити от излишното изпарение.

Резниците се засяват на разстояние 8-10см между редовете и 5-6см между растенията. След засаждането на резниците, те трябва да се полеят. През първата седмица резниците се поливат 2-3 на ден и се следи, да не са преполяти. След като резниците образуват корени може да бъдат препосяти наново. Вкоренените издънки в началото се присаждат през август, засадени в сандъче за отглеждане на разстояния 15-20см между редовете и 10-15см между растенията. При такова засаждане може да се държат в сандъче и второ лято, а после през пролетта на следващата година да се засадят за постоянно в двора.

Размножаването на хортензията чрез листни резници или аксиларни пъпки с листа, става в период на пълното развитие на стеблата на храста. С доброто развитие на стеблата с остър нож се срязват на дължина 8-10мм, като се поставя аксиларната пъпка с листото. Листовите резници се взимат от средните части на стеблото с добре развита пъпка. Ако листната пластинка е надеждна, то тя се срязва на 1/3 от дължината за намаляване на изпарението. Сандъчето за посаждане на резниците се напълва с питателна смес, състояща се от компост, торф и пясък примерно в равни количества, а отгоре се посипва пясък със слой от 2 см. Листните резници се засяват в сандъчето така, че почвата да се намира на дълбочина 1,5см, а стеблото на резниците трябва да е разположено вертикално. Сандъчето с резниците се държи в топло помещение и се следи пясъкът да не пресъхне. През есента от листните резници се образува младо растение с едно стебло.